История на „Рийдърс Дайджест”

Историята на „Рийдърс Дайджест” започва през 1920 г., когато 31-годишният Уилям Рой ДеУит Уолас взема 600 долара назаем от семейството си и създава пробно списание, съдържащо сбити преразкази на статии. Уолас изпраща по един пилотен екземпляр от списанието до много издатели в САЩ, но никой от тях не проявява интерес. Година по-късно финансови несгоди принуждават младия мъж да повтори опита си. Той основава Reader's Digest Association и пуска на пазара чрез абонамент списание в тираж 1500 броя, като цената на всеки е 3 долара. Същата година се жени за Лайла Бел Ейчисън и двамата откриват първия офис на „Рийдърс Дайджест” в Ню Йорк.

През февруари 1922 г. се появява официално и първият брой на списание „Рийдърс Дайджест”. То е под редакцията на съпрузите Уолас и се разпространява единствено по пощата. Концепцията в основата на това списание е, че съвременните хора нямат достатъчно време за четене и затова изданието ще съдържа сбити преразкази на интересни статии от други списания и вестници.

За три години „Рийдърс Дайджест” увеличава абонатите си петорно и редакцията се мести в нов собствен офис в американския град Плезънтвил. Назначен е първият постоянен щатен сътрудник – бизнес мениджърът Ралф Е. Хендерсън. Скоро след това издателите преосмислят досегашната си политика и решават да продават списанието и по щандовете за вестници. Те стигат до извода, че не е необходимо всичките им материали да са преразкази и започват да публикуват оригинални статии. Впоследствие е създаден цял отдел за авторски материали, който все по-често разчита на статии, предоставени от читателите.

През 30-те години на XX век компанията публикува за пръв път сбит преразказ на цяла книга. Тиражът на списанието нараства стремглаво и достига 1.5 млн. екземпляра. През 1938 г. се появява първото международно издание със същата марка – английското списание „Рийдърс Дайджест”. След това през годините постепенно започват да излизат в различни държави местни версии на списанието - за Латинска Америка, на шведски, на финландски. Това разрастване продължава и след края на Втората световна война. До 1950 г. се появяват още австралийска, датска, канадска (в два варианта – на английски и френски), норвежка, френска, белгийска, немска, италианска, швейцарска (също в два варианта – на френски и на немски) и южноафриканска версия на списанието. Компанията основава нов отдел – Reader’s Digest Condensed Books, по-късно известен под името Select Editions. Той публикува адаптирани и съкратени версии на романи, а първият тираж е подготвен за САЩ и Канада.

Основателите на „Рийдърс Дайджест” са активни защитници на социални каузи и постепенно се ангажират трайно с подкрепата на хора в неравностойно положение, както и с развитието на културните ценности в страната. През 1955 г. компанията основава фонд „Рийдърс Дайджест за слепите”, преименуван впоследствие на „Рийдърс Дайджест – партньорство за зрение”. Скоро след това Лайла Ейчисън създава своя едноименна благотворителна фондация. Тя се превръща в най-големия частен спонсор на изкуството и културата в САЩ. Уилям Уолас също създава своя собствена благотворителна фондация – „ДеУит Уолас”. Целта на новосъздадената организация е да подпомага американските младежи да постигат целите си чрез образование и кариера.

Междувременно „Рийдърс Дайджест” стартира и нов вид бизнес – издаване и продажба на музикални колекции в САЩ. Това е и първата „не печатна” продуктова линия на компанията.

През 60-те години на XX век компанията продължава да увеличава броя на държавите, в които излиза едноименното списание. 1963 г. е знаменателна с това, че „Рийдърс Дайджест” издава във Великобритания първата си оригинална книга от общ характер – големия „Световен Атлас”.

Съпрузите Уолас получават „Медал на Свободата” – най-високото отличие, което правителството на САЩ има право да даде на цивилни граждани. Те се оттеглят от активния бизнес на преклонна възраст и достигат над 90-годишна възраст

През 80-те години „Рийдърс Дайджест” навлиза и в бизнеса с разпространение на видеокасети. През 1987 г. двата фонда, основани от покойните съпрузи, биват преструктурирани и преименувани на „ДеУит Уолас - Рийдърс Дайджест Фонд” и „Лайла Уолас - Рийдърс Дайджест Фонд”. Основателят на компанията попада посмъртно в почетната „Зала на славата на директния маркетинг”. Там са изброени имената на онези личности, които са допринесли съществено за развитието на директния маркетинг.

През 1988 г. книгата на „Рийдърс Дайджест” „Домакински трикове и полезни съвети” (Household Hints & Handy Tips) става бестселър номер едно в раздела за книги на обща тематика в САЩ, продавайки се в тираж от 1.2 млн. екземпляра в рамките на първите 30 дни от отпечатването й.

В средата на 90-те години компанията се появява на още три нови пазара – в Русия, Унгария и Чехия. Междувременно „Рийдърс Дайджест” печели и първата си награда „Еми” за оригинален телевизионен филм. Наградената творба е „Велики национални паркове II”.

След това „Рийдърс Дайджест” придобива компанията Books Are Fun в сделка на стойност около 380 млн. долара и конкурентната фирма Reiman Publications за 760 млн. Долара. Последната е водещо издателство за книги в областта на готварството, градинарството и обзавеждането в САЩ. Така компанията става собственик и на 12 специализирани списания, 7 от които са в Топ 100 на най-високо тиражираните издания на САЩ. През 2004 г. списанието „Рийдърс Дайджест” продължава да разширява присъствието си в Централна и Източна Европа, като навлиза в Румъния, Словения, Република Хърватска и Украйна. От 2007 г. компанията ще започне да оперира и на турския и гръцкия пазар.

През 2007 г. инвестиционният фонд „Рипълууд” (Ripplewood) финализира изкупуването на „Рийдърс Дайджест”, като сделката е на стойност около 2,6 млрд. долара. След придобиването издателството става изцяло частна компания и негови акции престават да се предлагат на Нюйоркската фондова борса.

При своята 85-годишнина компанията отчита, че е общият брой на достигнатите от нея читатели е достигнал 100 млн. души в цял свят.